Всеки път, когато приятелка ми плаче на рамото задето някой, в когото е била влюбена, я е изоставил, й разказвам за всички тези мъже, в които аз самата съм хлътвала и с които по някакво стечение на обстоятелствата романтичните ни отношения не са могли да еволюират, но по личната ни воля, сме решили все пак да останем just friends (само приятели). Гледам ги тези мъже днес и си мисля: Боже, колко съм била заслепена, смятайки, че с когото и да било от тях съм могла да имам пълноценна връзка! Първо, че вече никой от въпросните не ме привлича сексуално, и второ, което е по-важно, опознавайки ги (като приятели) си дадох сметка, че никой от тях не се вписва в идеала ми за партньор/ съпруг/ баща на децата ми/ зет на родителите ми. 

В мозъка ни обаче се случват някои неща, които ни пречат да долавяме негативните сигнали, които понякога мъжът излъчва подобно на спукан ядрен реактор. И ако аз съм имала късмета да бъда изоставена от тях, много жени не са имали моята съдба, а доброволно са се оставили да бъдат облъчени от радиоактивните елементи, които за кратко или не толкова кратко време убиват младостта им или направо целия им живот. 

Марвин беше един от най-красивите мъже, които съм виждала. От тоя тип красиви хора, на които ти иде да им удариш шамар, когато ги видиш по улицата или в градския транспорт, е така, от чиста злоба, че са толкова физически съвършени. Когато го видях реших, че искам да спя с него. Нищо друго не си милех. Просто исках да го имам физически. Дори закратко.

Когато отидохме на среща си мислех, че една вечеря е логичното прелюдие към секс. Докато хапвахме суши и пиехме...вода (да, оказа се, че той не пие никакъв алкохол заради спортния режим, който спазва!) разговорът от стандартен small talk (известен още като празни приказки за времето) неусетно премина към по-сериозни теми, започнахме да си споделяме дори интимни моменти и взаимно анализирахме детските си травми. По-късно той ме изпрати и лично предложи да се качи. Аз, разбира се, не се противих. Седяхме на дивана и си говорехме. Време беше и физически да станем интимни. Не бих определила изживяването като страхотен сексуален акт, но се надявах да се поправи следващия път. Докато го изпратих поисках да знам дали ще има следващ път. 

Истината е, каза той, че години не бях ходил по срещи, понеже чаках голямата любов. След като тя така и не се появи реших да сменя подхода...В момента имам да наваксвам...

Целунах го по челото, отворих му вратата и го оставих да си тръгне. 

Предвидената като секс-среща се беше развила по неочакван за мен начин в собственото ми сърце, докато тя всъщност си беше просто секс-среща.

На другата сутрин се събудих в 5 с онова усещана за тежест под лъжичката и натрапчиви мисли за Марвин. Физически не бих могла и да желая друго, освен това, което той представляваше. Прекараните няколко часа в разговори ме накараха да вярвам, че харесвам и това, което се крие зад съвършената обвивка. 

Няма да останем приятели, за да мога след години да благодаря на Съдбата, че когато ме е оставила да страдам всъщност е било за мое добро. Марвин си тръгна, за бъда свободна за истински съвършения мъж, в когото ще се влюбя не само с очите, но и със сърцето и разума си. 

аз бях твоят перфектен любовник и ти все още съжаляваш, че се разделихме.

Нямам представа какво е да спиш с мъж, защото нямам такъв опит м- с мъж не съм преспал

МАРВИН е отвратително име за мъж, поне според мен