Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2018 02:08 - Да спиш с милионер - Част II
Автор: rougealevre Категория: Лични дневници   
Прочетен: 489 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Нищо не е така самоунищожаващо като влюбването. Доказателства за това има в литературата колкото щеш. Най-пагубното в ситуация на влюбване е, че често влюбеният не съзнава какво се случва. Аз самата нямам представа как точно протича на биологично ниво този процес, но със сигурност на база личен опит мога да кажа, че стават страшни неща дори на молекулярно ниво. 

Едно влюбване обаче е най-доброто нещо, което човек може да изживее след банална раздяла. Бяха изминали няколко месеца откакто Януш ми каза драматичното: "Мисля, че трябва да се разделим", а аз съвсем недраматично отвърнах: "Добре". Точно се бях прибрала в Париж след емоционално натоварващ двумесечен престой в България, по време на който той беше преоткрил любовта в лицето (и дългите крака!) на някаква чешка танцьорка на кан-кан.

Не знам дали трябва да го обясня ирационално с типичното женско шесто чувство, или рационално - с факта, че страстта в нашата двойка вече си беше отишла и единствения логичен завършек беше раздялата; в който и да е случай, надявах се да дойде краят и нямах желание да правя аутопсия на връзката, която иначе на няколко пъти бяхме пробвали да реанимираме. 

На новата страница, която обърнах в любовния ми живот, бях готова да напиша "Фабио". Съзнавам, че понякога бързам да пиша името на някого, без да си давам сметка, че няма смисъл да му посвещавам страница и да хабя мастило, но все пак считам, че всеки, заради когото съм готова да започна нова страница, ми дава нещо, което ме променя и един ден, когато срещна Принца (колкото и патетично-романтично да звучи!) ще нося тази тетрадка-дневник под мишница с целия й емоционален товар.

Харесвах амбициозността на Фабио, която вдъхновяваше моята неамбициозна персона, иначе разностранните ни интереси се допълваха и можехме да си говорим с часове. Но най-много от всичко ме привличаха странностите в характера му, които рационално ме дразнеха. Не можех да не се възмутя от това например, че прави резервация за иначе добър ресторант през сайт, който ти дава право на 30% отстъпка и първото нещо, което ми обясни, след като келнерът ми подаде менюто, беше да си избера задължително към основното ядене предястие и/или десерт, за да се възползваме от намалението.
Веднъж пък се ядоса, че отплеснати в разговор не сме се усетили как е станало късно и близкият супермаркет вече е затворил. Не се притеснявай, има наблизо от тези минимаркети, чиито собственици са араби и затварят чак към полунощ, опитах да го успокоя, а той обясни, че те са много по скъпи. Истината е, че са мааааалко по-скъпи, но в крайна сметка хората работят, когато никой друг не работи! Пък и на нас ни трябваше салата и някакъв десерт, не каса шампанско! Фабио обаче си правеше сметка за всеки изхарчен цент. В началото си мислех, че просто иска да ме изпробва дали не съм с него заради парите му и затова настоявах да си делим сметките (не че той дори намекваше да ме черпи!), но в един момент нещата започнаха да излизат извън границите на нормалното - когато например каза, че не е изтеглил пари в кеш, за да плати сметката от 12 евро в арабския минимаркет, при положение, че пред касата стоеше надпис в такъв размер, че човек с 12 диоптера да може да го прочете: "Разплащане с карта при сметка над 10 евро", а от портфейла му се подаваше черната му кредитна карта. 

Един ден реших да напиша името му в Гугъл...и Voilа! Освен интервюта, свързани с различните му професионални изяви, откривам и информация за първата му компания, която разбирам, че е продал за 14,2 милиона евро. 

Ако беше глупав, а аз златотърсачка, можех да го прилъжа да ми направи едно дете и да си живея финансово задоволена до края на дните. Разбира се, това е първата мисъл, която минава през главата на една неомъжена жена, стъпила в 30-те, след сблъсъка за финансовото състояние на мъжа, с когото се среща. Започнах да се смея, съзнавайки трудностите, които бих имала в опити да забременея от него, с оглед на това, че единствения път, когато сме били интимни така и не се стигна до пенетрация.

Краят обаче беше близо - и не заради сексуалната незадоволеност, която изпитвах, както и задари липсата на перспективи за таква (една от най-малките пишки, които съм виждала някога!) И въпреки, че знаех, че раздялата ще е най-доброто, което може да ми се случи, не исках да си призная, че не съм открила любовта, за която толкова копнеех. 

Един следобед Фабио ми звънна и започна да ми разказва за някакъв много як новооткрит бар, където ми предложи да отидем довечера.

Уговорката ни беше за девет. Аз, разбира се леко закъснявах и 200 метра преди заведението му изпратих съобщение, за да проверя дали вече ме чака. Последва обаждане. Не знаех, че имаме уговорка, мислех, че просто го обсъждаме, чух заспалия му глас. Какво?! Абе, ти пиян ли си? Не можех да повярвам, че това ми се случва!!!

А той просто обясни, че имал много силно главоболие (явно вследствие на тромба в мозъка, получен при падането му от велосипед преди няколко седмици, каквато беше една от хипохондричните му теории!), взел някакви хапове и заспал. Затворих. Вече бях пред бара и най-логичното, което можех да направя, е да влеза и да си поръчам 12 шота текила. В този момент обаче забелязах позната физиономия на една от масите вътре - Фред, оценител на фламандски художници, който работеше в Кристи"с и с когото пробвахме да се дейтваме, но нещата не се получиха, понеже аз така и не успях да хлътна по него. Седеше с новото си гадже и  22-годишната й сестра близначка, с които той ме запозна в периода, когато опитвахаме да преминем в границите на приятелските отношения, което беше преди повече от година. Оттогава не се бяхме чували. 

Здравейте, каква приятена изненада, току що ми вързаха тенекия и се чудя дали мога да се присъединя към вашата приятена компания, ако пък не ме искате ще отида да седна сама на бара! Не, нямаше как да произнеса подобни реплики. Затова просто се обърнах и тръгнах в обратна посока.

Мозъкът ми опитваше да канализира мислите ми, като същевременно трябваше да се грижи и за това да не се пребия, обута в най-неудобните си обувки - Louboutin с 10-сантиметров ток. Едва не се сблъсках с един огромен брадат мъж, който ми се усмихваше насреща и когато срещнах погледът му каза: Какво правиш, красавице?

Лесли - ирландец, с когото също излизахме няколко пъти, но той още в началото ми призна, че не иска да има връзка с жена, която няма, цитирам, огромни гърди. 

- Изглеждаш страхотно! - продължаваше да ми прави комплименти. - Къде си тръгнала така натокана?
Лесли ми беше приятелче. А с приятелчетата човек може да си позволи да е искрен, когато дори не може да го стори пред себе си. Обясних му в каква ситуация съм и колко много имам нужда от другар по чашка в този момент. Той като ирландец трябваше да ме разбере. 
- Всъщност утре сутринта летя за Дъблин, а и нямам никакви пари!
- До утре сутрин има много време, - хванах го под ръка. - И нека да не говорим за пари, please!...

Фабио ми се обади докато с Лесли вече пиехме по трета маргарита, извини ми се и предложи да вечеряме на следващата вечер. Съгласих се при условие, че ми изпрати нотариално заверено писмо с дата, час и конкретно място на срещата. 

След вечерята, която беше в ресторант на две преки от апартамента му, предложи да се кача за питие. Дори не съблякох палтото си, когато прекрачих прага на пентхауса му. Погледнахме се и взехме единодушното решение да не се срещаме повече. Целунахме се, аз се обърнах, а той тръгна след мен без да казва и дума. Извиках асансьора, обърнах се и му се усмихнах (усилието, което костваше на лицевите ми мускули да докарат усмивка се равняваше на това на нефитнесманяк да вдигне 100кг от лежанка!)
След секунда, която ми се стори час, вратите на асансьора се отвориха и след това затвориха след мен. Затворена в металния ковчег имах нужда да заплача, гневна на себе си, че и този път бях избрала някого, с когото нямах бъдеще...









Тагове:   милионер,   секс,   среща,   свалка,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rougealevre
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9587
Постинги: 5
Коментари: 4
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031